Весел прах
Детски пеперуден смях
си събрах и то на прах,
щом в главата го посях
и веднага полетях.
Карсон гледа ме в захлас,
пита ме дали съм аз.
Нещо много съм голям,
но летя, не ме е срам.
Малък принц до с мен лети,
между рози и звезди,
с мрежи сме, ловим мечти,
хванали сме ги почти.
Пипи е с мустанг крилат,
язди като на парад
и деца от всеки цвят
покрай нас безспир летят.
Росинант и Дон Кихот
се издигат с луноход,
но Пинокио тежи,
май от многото лъжи.
А Синбад плете крила
и извика го: Ела,
вземах, хвъркай и лети,
но недей да лъжеш ти.
Виж Снежанка с принца рус
за пилоти учат в курс,
а джуджетата крещят,
искат с тях да полетят.
Нещо падам, как познах
или свърши онзи смях.
Ще си взема весел прах
и ще литна в миг без страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
