Дъжд отвънка преваля, нацъфтели са цветя:

макове червени, метличини засмени.

Слънцето изгряло и от дъжда роса,

като бисерни сълзи по цветенцата блести.

Дядо Охлювчо засмян, с къщурка на гърба,

на разходка през полята, се запътил към гората.

На пътя му Щурченце малко, с гъдулчица в ръка,

му предложило за другарче

да тръгне с него към близката гора.

И да не им е скука Щурчето със гъдулката

засвирило и те запели дружно в такт:

            “Хей, хей, хей, Слънчице, здравей

            със песничка една измислихме игра.

            Едно, две, едно, две двама в крак вървим

            другарчета сме ний добри

и дружно ще посрещнем и радост и беди.”

Но от къде се взела и една Калинка

мъничка, червеничка, като боровинка,

решила и тя да се включи в тази веселба:

“Здравейте мънички другари,

ще включите ли и мен сега

в тази хубава игра?”

Дядо Охлювчо и Щурчо с радост я приели.

И ето дружно тримата вървят песничка запели,

музикален съпровод си имат –

Щурчо с гъдулката им свири:

“Хей, хей, хей, Калинчице, здравей,

във нашата игра те включваме сега.

Едно, две, три, трима в крак вървим,

с песен на уста вървиме ний без страх.”

На пътя им Гъбка малка, кима им с глава.

На главичката и шапка бяла да я пази от дъжда.

Веселата дружинка при гъбката се спря.

Песничка запяха, за да я развеселят – нали е тя сама:

“Хей, хей, хей, Гъбчице, здравей,

включи се с песента във нашата игра.

Едно, две, три, трима ний  вървим,

едно, две, три към нас включи се ти.”

Но за зла беда Гъбчицата няма си крака.

Ала все пак се развесели и каза на другарите добри:

            “Другарчета засмени,

от сърце Ви благодаря,

            Вий винаги добре дошли бъдете

 под моя бял калпак”

С Гъбката сбогували се тримата другари

и на път отново са поели.

Но не щеш ли, незнайно от къде

Пеперуда лекокрила с чадърче в ръка

(от петуния направено) над пътя им прелетя.

Видя ги и с навирена глава,

малката кокетка им заговори ей така:

“Хей, вие, там долу накъде така,

дружно сте поели с песен на уста?

Вижте ме, аз сама летя си

и нямам нужда от никого в света.”

А тримата другари запели в хор така:

“Хей, хей, хей, Пеперудчице, здравей!

Ний трима сме другари най-добри

и дружно крачим на път през радост и беди.

И щом в беда попадне, дори един от нас,

ще му подадем ръка и в лош за него час

не ще го изоставим.

А щом дружно на път вървим,

с тая весела игра и с песента

не чувстваме тъга, не чувстваме тъга.”

Пеперудата отвърнала:

“Вървете си тогава,

а аз през китните поля,

сама ще си летя.”

И ето, че докато премигнали с очи,

и тя,  незнайно где, но отлетя,

а нашите другари поеха пак направо.

Но каква беда!

Пеперудката лекокрила, както си летя,

придружена само от своята суета,

нападната бе от една зла Оса.

Наострила своето жило и през злобен смях

тя тези думи страшни изжужа:

“Хей, Пеперудо, лекокрила,

  я при мен ела!

Ах, каквато си ми крехка,

 ще те схрускам на часа.”

И горката Пеперуда (въпреки, че не е за жал,

заради своята надменност) от страх направо й призля.

Полетя към тримата другари, помощ да поиска:

“Хей, приятелчета помогнете,

от бедата ме спасете,

обещавам да се променя

и във труден час

да ви помагам също аз.”

И другарите добри:

Дядо Охльо, Щурчо и Калинката

на помощ втурнаха се тримката.

С усилия успяха Осата да прогонят.

И ето четиримата другари,

с песничка поеха, през полята,

напред и все напред към близката гора,

че целта не е важна, важна е само песента:

“Хей, хей, хей, Слънчице, здравей,

със песничка една играем таз игра.

Едно, две, три и четири веч има,

нали сме четирима, приятели добри

и в беди, и в радост дружно по пътя си вървим. 

Хей, хей, хей, Слънчице, със нас запей!”

Поука тук остава за всички хей такава:

            “С приятели добри и в радост, и в беди,

            при тебе ли са те, животът ти щастлив тече,

            но останеш ли самичък ти,

            обречен си на куп беди,

обречен си на куп беди!”