Весело стихотворение за Весела - 3
По великденските по́сти,
Весела покани гости.
По́чна рано да се спря́та,
списъците да премята.
Пазару́ва, ти́ча, го́тви,
вла́чи, бъ́рка и приго́тви
агнешко по марсиански
и салата по испански.
В събота яйца рису́ва,
имену́ва и риму́ва...
че за цялата дружина,
сладки и яйца да има.
Рано тя изско́чи в мрака
двойно вта́са козунака.
Ме́си, тръ́ска и наблъ́ска
ядки, семки и стафиди
и локуми... Да се види!
Колко труд е тя вложи́ла!
И комшийка да зави́ди,
че не се е изложи́ла!
О, Великденска трапеза-
кулинарна марсилеза!
С благодарни блажни пръсти
Весела се днес прекръ́сти.
А Иван се развълнува,
стана време да празнува.
Ху́кна гости да посреща,
накъм спирката отсреща.
Гина от село Върби́на
спира с черна лимузина.
Ах! Мъжът й във чужбина
пак горкичкият замина.
С европейска бюлетина
да спясява де що има...
Тя - жена и половина!
Но самотна. Без роднина.
И решиха да се видят
на кафенце да отидат...
После, тя ще го закара
до самата автогара.
Дето важен друг пристига
и наздравици ще вдига
за живота!, „‘Га́ се не́ма!
Тая мъка е голема...“
Весела си чака гости...
Няма! Няма да му про́сти!
Чака, чака два-три ча́са
“Само в къщи да довта́са...!“
Вече два и половина...
„К‘ва пък беше тая Гина...!
Уж, Ива́нова роднина-
ни се вя́сна, ни нами́на..."
Главоболието премина,
но Иван къде поги́на?!
Телефонът му е в къщи...
Весела челото смръ́щи:
„Да! Во и́стину воскре́се!"
От умора се разтресе...
чу́кна си сама яйцето,
и присе́дна в канапето.
Искаше й се да плаче
като дрипаво сираче.
Но, яйцето прогово́ри!
И сърцето й разтво́ри!
„Весела, не си самичка
и бъди така добричка...
Твоят мъж е с доверчиво
чувство, много приказливо
твърде ти е сладкодумен,
но повярвай - е разумен!
Ти в сърцето на Иван си
и единствен талисман си.
И обича те безкрайно...“
Весела прости́ му тайно...
Засия с усмивка ведра
и реши да бъде щедра.
Сложи пет яйца в панера
и изро́ви от килера
стара сливова от село
позави́та с вестник „Де́ло“.
На площадката изско́чи,
до съседа да преско́чи.
Сговорчив, красив Стоян е
много мил, като Иван е.
Има си той Севдалина,
но по бизнеси замина.
Работата жертви иска
него самота го стиска...
Ех, Стоянчо – медови́на!
Кротък, сладък за седмина!
„Де́ло!... От коя година?“-
ре́че той и мъка мина...
Криво-ляво със яйцата
с козунак и със салата
и от думичка на дума
споменът им пак проду́ма.
Не, великденските гости,
а сърцето спря да по́сти!
С „Де́ло“, „жанрът“ заговори
и душата спря да спо́ри...
Господ мъдрост е и благост,
своите чада спасява!
Вече в празници от радост
Иван не се запилява!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Кинематографията ли спи или "Фокс мувитон" има повече от "най-интересното и най-актюелното в картини и тон..." ...И ти ме развесели, Иржи! Благодаря ти!
