Вещица
Прекрасното ти лице
сияе като слънце,
очите ти кафяви
са толкова красиви,
и тоз хубав стан
е много желан,
но в тебе ужасът е стаен,
на нечестива воля си в плен!
Черна вещица си ти,
правиш мръсни обреди.
През деня си усмихната, мила,
радостта в тебе се е вселила,
но в часовете на нощта
твоята прелестна уста
мълви заплашителни слова
и заклинания излива.
Зли духове смело зовеш
и пред нищо не ще се спреш,
зло огромно бездушно вещаеш
и пред нещастията нехаеш,
злокобни магии четеш
и проклятия ти тъчеш.
Отровата твоя прониква
и поквара дълбоко вдъхва
във човешките души и сърца.
Твойта ненавист няма граница,
много животи съсипваш
и от скръбта се насищаш.
Черна свещ огрява литургията мрачна,
обсебена си ти от сила демонична,
в транс от танца си изпаднала,
в подли мисли си потънала.
Жертвена клада гори,
луната ярко искри,
а в кафявите ти очи,
страшна ярост оттам лъчи.
ноември 2002
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виталий Георгиев Всички права запазени
Чакам ги!
