2.10.2022 г., 10:19 ч.

Вещица 

  Поезия
203 0 0

 

Като вещица, стара и зла,

в моето минало,

ровиш с костелива ръка...

В раните бъркаш!

Сол ми насипваш!

Ехидно се смееш!

Дори веселеeш!

Заклинания някакви...

из въздуха рееш!...

Черни магии ми спретваш!...

Само, гдето...

Ти, май, че не знаеш...

Аз не съм вече малко момиче...

Нощем на сън не бълнувам!

Вещици не сънувам!!!

И в заклинания и черни магии не вярвам!!!

Хайде сега, разплачи ме!!!

С пръст костелив докосни ме!!!

Страх те е!

Знаеш, че...ха ме докоснеш...

В прах се превръщаш...

и туй ще е краят ти!!!...

Кратък!

Mизерен!

Безславен!!!

Хайде...

Опитай се!

Valentina Mitova©

10/1/2019

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??