22.03.2013 г., 21:40 ч.

Ветренски чудеса 

  Поезия
568 0 8

 

ВЕТРЕНСКИ ЧУДЕСА

 

 

Тук дните кацат като пеперуди

– и носталгично тъжни, и щастливи –

на дясната ми длан денят се буди,

на лявата ми длан нощта заспива...

 

Боя се от едно – да плесна с длани.

Ще се взривят тогава световете –

и в юлски нощи северни сияния

над стряхата на моя дом ще светят;

 

над този свят галактиките звездни

по пътища незнайни ще поемат,

ще се родят невиждани съзвездия,

невиждани слънца ще се възземат;

 

зарята утринна – вечерната ще срещне,

ще плиснат над земята звездопади,

ще хукне старата луна в посока грешна,

ще я пресрещне в полунощ луната млада...

 

Защо?

На пръста на нощта красива

блести годежен пръстен – Зодиакът;

светът при мен се буди и заспива –

аз само галя изгрева, целувам мрака...

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??