ВЕТРЕНСКИ ЧУДЕСА
Тук дните кацат като пеперуди
– и носталгично тъжни, и щастливи –
на дясната ми длан денят се буди,
на лявата ми длан нощта заспива...
Боя се от едно – да плесна с длани.
Ще се взривят тогава световете –
и в юлски нощи северни сияния
над стряхата на моя дом ще светят;
над този свят галактиките звездни
по пътища незнайни ще поемат,
ще се родят невиждани съзвездия, ...