Пред твоят бюст, Апостоле, прости, 
държавниците бяха подредени. 
Народа ли? Той беше отстрани. 
Ти казваше, че ни обръща времето.

Химн за траур на рождена дата, 
пробождаше събрания народ. 
Не е ли Рождеството на земята
смисълът на целия живот?

Сякаш ме качиха на въжето
и гарван от душата ми кълва, 
а властващи – същински заптиета, 
са ятаган за сведена глава.

За раждане и смърт – еднакви думи. 
От протоколи вече ми горчи. 
Зависимост от лесно взети суми
и никаква към сините очи.

Кому е нужно пъстрото ветрило? 
Две дати само има личността. 
Рождената виси като бесило
и се почита като на смъртта.