Ветрило
Пред твоят бюст, Апостоле, прости,
държавниците бяха подредени.
Народа ли? Той беше отстрани.
Ти казваше, че ни обръща времето.
Химн за траур на рождена дата,
пробождаше събрания народ.
Не е ли Рождеството на земята
смисълът на целия живот?
Сякаш ме качиха на въжето
и гарван от душата ми кълва,
а властващи – същински заптиета,
са ятаган за сведена глава.
За раждане и смърт – еднакви думи.
От протоколи вече ми горчи.
Зависимост от лесно взети суми
и никаква към сините очи.
Кому е нужно пъстрото ветрило?
Две дати само има личността.
Рождената виси като бесило
и се почита като на смъртта.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
