17.05.2024 г., 10:44

Ветрилото на Окам

529 1 4

Звукът бе пуснато хвърчило,

изчезващо в редеещ мрак.

Умът ми остър бе светило

на края на бръснача враг.

 

Окам окат в откати тихи

стоеше сам и голобрад

и ваеше неземни стихове

от лудостта на този свят.

 

https://www.youtube.com/watch?v=vQ5xZhnebMI

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен ми мина желанието да си продължа романа, защото ти вече писа като софист – Отричаш ли се от обратния си път? Какъв е отговорът на реката, която не може да върви обратно? Каквото и да отговори, все ще е губеща и няма да каже истината, дори и да иска. На този въпрос няма правилен отговор за някой, който не е в състояние да върви обратно. Затова казах наскоро – мога ли да съдя някого, че ме е изплагиатствал, преди да съм написала нещо? В момента събирам материал. Ще стигна до софистите и ти ще кажеш, че съм те преписала и ще ми покажеш стихотворението си. Да ти благодаря ли за това? Или ще ми кажеш, че не знаеш, че съм запланирала софистки главоблъсканици в романа си и ще ме обявиш за луда. ТИ може да не знаеш. Ами нека, няма да е за първи път. Хубав ден и на теб, Райна. Понякога ми се иска да сляза от тоя скапан сайт "Земя", ама няма как! Тук съм и се налага да свикнете с мен, както и аз свиквам с вас. Нямаме друг избор, това е нашият общ дом.
  • Толкова ме изкефи, че не знам колко пъти го прочетох и не ми се чете нищо друго - даже не ми се пише - рядък ефект! Хубав ден Мария!
  • Бисер на бисерите 😃 Присъствието ти ми влияе да пиша енигматично – загадка си ти и това е!
  • Малеее - бисер!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...