May 17, 2024, 10:44 AM

Ветрилото на Окам

  Poetry
527 1 4

Звукът бе пуснато хвърчило,

изчезващо в редеещ мрак.

Умът ми остър бе светило

на края на бръснача враг.

 

Окам окат в откати тихи

стоеше сам и голобрад

и ваеше неземни стихове

от лудостта на този свят.

 

https://www.youtube.com/watch?v=vQ5xZhnebMI

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И на мен ми мина желанието да си продължа романа, защото ти вече писа като софист – Отричаш ли се от обратния си път? Какъв е отговорът на реката, която не може да върви обратно? Каквото и да отговори, все ще е губеща и няма да каже истината, дори и да иска. На този въпрос няма правилен отговор за някой, който не е в състояние да върви обратно. Затова казах наскоро – мога ли да съдя някого, че ме е изплагиатствал, преди да съм написала нещо? В момента събирам материал. Ще стигна до софистите и ти ще кажеш, че съм те преписала и ще ми покажеш стихотворението си. Да ти благодаря ли за това? Или ще ми кажеш, че не знаеш, че съм запланирала софистки главоблъсканици в романа си и ще ме обявиш за луда. ТИ може да не знаеш. Ами нека, няма да е за първи път. Хубав ден и на теб, Райна. Понякога ми се иска да сляза от тоя скапан сайт "Земя", ама няма как! Тук съм и се налага да свикнете с мен, както и аз свиквам с вас. Нямаме друг избор, това е нашият общ дом.
  • Толкова ме изкефи, че не знам колко пъти го прочетох и не ми се чете нищо друго - даже не ми се пише - рядък ефект! Хубав ден Мария!
  • Бисер на бисерите 😃 Присъствието ти ми влияе да пиша енигматично – загадка си ти и това е!
  • Малеее - бисер!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...