May 17, 2024, 10:44 AM

Ветрилото на Окам

  Poetry
531 1 4

Звукът бе пуснато хвърчило,

изчезващо в редеещ мрак.

Умът ми остър бе светило

на края на бръснача враг.

 

Окам окат в откати тихи

стоеше сам и голобрад

и ваеше неземни стихове

от лудостта на този свят.

 

https://www.youtube.com/watch?v=vQ5xZhnebMI

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И на мен ми мина желанието да си продължа романа, защото ти вече писа като софист – Отричаш ли се от обратния си път? Какъв е отговорът на реката, която не може да върви обратно? Каквото и да отговори, все ще е губеща и няма да каже истината, дори и да иска. На този въпрос няма правилен отговор за някой, който не е в състояние да върви обратно. Затова казах наскоро – мога ли да съдя някого, че ме е изплагиатствал, преди да съм написала нещо? В момента събирам материал. Ще стигна до софистите и ти ще кажеш, че съм те преписала и ще ми покажеш стихотворението си. Да ти благодаря ли за това? Или ще ми кажеш, че не знаеш, че съм запланирала софистки главоблъсканици в романа си и ще ме обявиш за луда. ТИ може да не знаеш. Ами нека, няма да е за първи път. Хубав ден и на теб, Райна. Понякога ми се иска да сляза от тоя скапан сайт "Земя", ама няма как! Тук съм и се налага да свикнете с мен, както и аз свиквам с вас. Нямаме друг избор, това е нашият общ дом.
  • Толкова ме изкефи, че не знам колко пъти го прочетох и не ми се чете нищо друго - даже не ми се пише - рядък ефект! Хубав ден Мария!
  • Бисер на бисерите 😃 Присъствието ти ми влияе да пиша енигматично – загадка си ти и това е!
  • Малеее - бисер!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...