2.10.2019 г., 17:36

Вездесъщ

2.3K 4 8

Днес се чувствам малко странно.

Срещнах вездесъщ!

Неочаквано за мене беше,

но научих много наведнъж.

 

Името му не запомних,

не съм от умните чеда,

но съветите му възвишени

с вас сега ще споделя.

 

Още със здрависването каза:

„О, усещам слабост тук!

Който не здрависва здраво,

нещо притеснява го умът“.

 

Не се чувствах притеснена,

но ХА да кажа нещо аз,

вездесъщият подхвана тема

за стреса, работата и в захлас…

 

Няколко минути вече

не спря да ги реди

и с малки, ситни слюнки

лицето ми обилно напои.

 

Стиснах зъби, за да чуя

неговата страстна реч,

но започнах да завиждам на онези

дето съзерцаваха ни отдалеч.

 

Обясни ми, че в живота

скромността не те краси.

Трябвало да мачкаш всичко,

което на пътя ти стои.

 

Затуй реших да се сбогувам,

да не вземе да ме сгази тоз мъдрец.

Пък и беше доста килограми,

ще ме сплеска като скакалец.

 

Разделихме се и някак

усетих, че глава ме заболя,

но помислих, че нормално е,

все пак бая акъл ми се наля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Богданска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...