Oct 2, 2019, 5:36 PM

Вездесъщ

2.3K 4 8

Днес се чувствам малко странно.

Срещнах вездесъщ!

Неочаквано за мене беше,

но научих много наведнъж.

 

Името му не запомних,

не съм от умните чеда,

но съветите му възвишени

с вас сега ще споделя.

 

Още със здрависването каза:

„О, усещам слабост тук!

Който не здрависва здраво,

нещо притеснява го умът“.

 

Не се чувствах притеснена,

но ХА да кажа нещо аз,

вездесъщият подхвана тема

за стреса, работата и в захлас…

 

Няколко минути вече

не спря да ги реди

и с малки, ситни слюнки

лицето ми обилно напои.

 

Стиснах зъби, за да чуя

неговата страстна реч,

но започнах да завиждам на онези

дето съзерцаваха ни отдалеч.

 

Обясни ми, че в живота

скромността не те краси.

Трябвало да мачкаш всичко,

което на пътя ти стои.

 

Затуй реших да се сбогувам,

да не вземе да ме сгази тоз мъдрец.

Пък и беше доста килограми,

ще ме сплеска като скакалец.

 

Разделихме се и някак

усетих, че глава ме заболя,

но помислих, че нормално е,

все пак бая акъл ми се наля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Богданска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...