14.02.2017 г., 20:12

Вид любов

540 0 0

Дори и нещастна,

любовта е прекрасна.

 

Завихрени, страстни  вълни,

заровила в мене очи.

 

Ти чувстваш

душата ми как се поти.

 

Нахвърлени фрази,

сълзи на талази и

твоите тъжни очи.

 

Изпуснати мигове при

нас се завръщат,

като шеметни морски вълни.

 

Върховна наслада от

среща с мечтания  блян.

 

Върховна наслада от миг

във любов изживян.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....