В и д е н и е
ПУСТИНЯ.
И син стенещ вятър...
Захапала с кучешки вой
чер облак,
прозира Луната...
А в Мрака
белее се
Той:
над извора жаден,
ридае
и пие от сълзите сол...
Човекът,
от камък по-гол...
И ястреб
над него
витае...
© Забраван Забраванов Всички права запазени
Любо