Видение
826
0
4
Над смълчаните сиви улици
аз прелитам със ниски крила,
вият вълци, ненаситни глутници
вият - при нас ела!
Лешояди с очи незатваряни
търпеливо зоват ме - ела,
тук е рай на душите прокудени,
тук е твоето място - ела.
В заревото на изгрева светъл
бях познал аз добра светлина
невъзможна, като чужда планета,
неръждясваща синя мечта.
(c) Mobby_Dick
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Гюров Всички права запазени
