May 17, 2008, 11:12 AM

Видение 

  Poetry » Phylosophy
677 0 4


 Над смълчаните сиви улици
 аз прелитам със ниски крила,
 вият вълци, ненаситни глутници
 вият -  при нас ела!

 Лешояди с очи незатваряни
 търпеливо зоват ме - ела,
 тук е рай на душите прокудени,
 тук е твоето място - ела.

 

 В заревото на изгрева светъл
 бях познал аз добра светлина
 невъзможна, като чужда планета,
 неръждясваща синя мечта.

 

 (c) Mobby_Dick

© Владимир Гюров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??