16.03.2010 г., 15:32 ч.

Видение 

  Поезия » Друга
527 0 0

Хайде, обърни се, да видя
дали блести мечът още в очите ти!
Обърни се! Войн на светлината!
Да видя душите, напуснали света,
в очите ти. В изумруд.

Сган гарвани изкълваха труповете
в баталното поле.
Разхвърчаха се. Лешояди на пир видях.
Покрий с наметалото раните,
що войната набразди по лицето ти!

Свисти вятърът в пръстите
и през тях отнася прахта от мъртвите.
Свисти и пробожда нозете,
що стъпваха по тази земя,
изпратени от ум безчовечен!

Погледни ме! Аз съм изкуплението твое.
В сянката до теб, толкова близо,
както никога съм застанала.
И сега крещя, изморена от чакане.

Върни се в нашия свят, войне!
Аз съм жена в призрачна роба.
Някога бях твоя, мое видение,
но се погубих, щом ти си отиде.

Завърни се при Светлината!
Ще те чакам с ангели в ризници.
Ела с меча, поел рани кървави.
Да издигнем пелената на горестта!

© Криста Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??