Mar 16, 2010, 3:32 PM

Видение

  Poetry » Other
713 0 0

Хайде, обърни се, да видя
дали блести мечът още в очите ти!
Обърни се! Войн на светлината!
Да видя душите, напуснали света,
в очите ти. В изумруд.

Сган гарвани изкълваха труповете
в баталното поле.
Разхвърчаха се. Лешояди на пир видях.
Покрий с наметалото раните,
що войната набразди по лицето ти!

Свисти вятърът в пръстите
и през тях отнася прахта от мъртвите.
Свисти и пробожда нозете,
що стъпваха по тази земя,
изпратени от ум безчовечен!

Погледни ме! Аз съм изкуплението твое.
В сянката до теб, толкова близо,
както никога съм застанала.
И сега крещя, изморена от чакане.

Върни се в нашия свят, войне!
Аз съм жена в призрачна роба.
Някога бях твоя, мое видение,
но се погубих, щом ти си отиде.

Завърни се при Светлината!
Ще те чакам с ангели в ризници.
Ела с меча, поел рани кървави.
Да издигнем пелената на горестта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криста All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...