Стоиш пред мен с усмивка нежна,
пълен с надежди и копнежи цял.
И очите ти - ах, тези бисери безбрежни,
разказват приказки всевечни пак.
Проникваш в забранени територии,
впиваш своя поглед до самия край.
Без израз своеволен на търпение
ти очакваш, ти намираш своя рай.
И двама все се гоним - месечина до звезда,
цяло пълно е небето с нашите
невинни,
жалки, ...