Oct 30, 2009, 8:47 PM

Видение

  Poetry » Love
486 0 0

Стоиш пред мен с усмивка нежна,

пълен с надежди и копнежи цял.

И очите ти - ах, тези бисери безбрежни,

разказват приказки всевечни пак.

 

Проникваш в забранени територии,

впиваш своя поглед до самия край.

Без израз своеволен на търпение

ти очакваш, ти намираш своя рай.

 

И двама все се гоним - месечина до звезда,

цяло пълно е небето с нашите

            невинни,

                жалки,

                    малки,

                       делнични

                                              дела.

 

Сякаш в пълен хаос оставяш

така безвкусно подредения живот.

Буря цяла, ураган бесней

в погледа ти мил и прям.

 

А аз не знам дори коя съм, как дирята ми тук попадна.

Ти желаеш, да.

Но само прах от мен остана,

защото осъзнах, че ти си само блян.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...