Стоиш пред мен с усмивка нежна,

пълен с надежди и копнежи цял.

И очите ти - ах, тези бисери безбрежни,

разказват приказки всевечни пак.

Проникваш в забранени територии,

впиваш своя поглед до самия край.

Без израз своеволен на търпение

ти очакваш, ти намираш своя рай.

И двама все се гоним - месечина до звезда,

цяло пълно е небето с нашите

            невинни,

                жалки,

                    малки,

                       делнични

                                              дела.

Сякаш в пълен хаос оставяш

така безвкусно подредения живот.

Буря цяла, ураган бесней

в погледа ти мил и прям.

А аз не знам дори коя съм, как дирята ми тук попадна.

Ти желаеш, да.

Но само прах от мен остана,

защото осъзнах, че ти си само блян.