9.07.2015 г., 20:36

Видение

846 0 8
Навярно нервен, Господ ме изпитва,
изпращайки те пътьом покрай мен,
с едни извивки страстни и усмивка,
напомнящи за други векове…

Признавам си - Да Винчи е изпуснал
ескиз внезапен, порив вдъхновен,
за друга Лиза, шерната в изкуство –
арабско, православно или Дзен.

Какъв финес, каква осанка стройна…
Нима е само профил и анфас ?!...
Или ПикАсо гледал те е двойно
и тъй получил златният си шанс…

Шедьовър в розово! Цигулка жива!...
Сравненията някак не вървят –
така пристъпва сластна самодива
без свян, да се изкъпе през нощта…

Но отминаваш. И дори с око
не ме замерваш, ужким за утеха…
Ех, тъй – ще си остана на дърво,
откраднал виртуалната ти дреха…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...