29.04.2012 г., 0:54

Видения

571 0 0

  

Падналите рицари се връщат

сред боя, преродени в коне.

Влизат в схватките намръщени,

без да падат те на колене. 

Призрачен кораб броди в морето,

наливат се дрипави скелети с ром,

дрезгав глас кълне боговете,

дявол превръща църквите в дом.

 

В нощта една ръка самотно

сред свят на свещ и тишина

отправя нежно своя зов:

- Помниш ли ме?

Виж, пред теб сега стоя.

Да. Не сънуваш. Истина е.

Ела в моя чуден свят.

Нищо аз не обещавам,

с дъгата само е богат.

Отвсякъде към нея заваляха

думи като летен дъжд.

За един бе тя кралица, за друг -  

момиче в цъфналата ръж.

 

Странник върви по брега,

вълни го ритат в краката.

Предпочита той това,

вместо стъпкан на земята.

Търси по света пари,

за да купи алени платна.

Но в живота няма с кого

да премине под небесна дъга.

Защото обич цял живот е търсил, 

но не заслужил ласкав взор.

- Отмъщение било е на съдбата.

- твърдят безспир звездите в хор.

 

Смъртта отдавна го обикна,

това било за него по-добре.

За любов понякога се срещат,

но не иска да го прибере. 

Книга е купил за себе си

с място в Поле на тръстики.

Защо? Нали никъде няма

обич за господин Никой.

С перо богинята Маат

претегля човешки сърца

тя никому лек не раздава

срещу получена рана от обичта.

 

Учудени, чайките питат:

- Не пътува ли достатъчно след нас?

Какво ти трябва още?

Седни и почини си. Поне за час.

– Не мога. – отговаря. - Време нямам, 

съдбата гони ме напред.

Момиче търся със сърце голямо

и с очите си да стапя лед.

Искам да ù подаря Амрит,

безгрижно ще играе с Аюдиха,

докато запалвам с обич свещи

и рисувам за нея триптих.

 

Изгрев се преражда в думи,

които е откърмила нощта.

Под дъга на кладата догаря

политнал кораб с алени платна.

А нейде на пустинен бряг,

под небе сапфирено-синьо,

океанът ласкаво завива

последния застрелян делфин.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...