13.06.2012 г., 11:44

Видове любов

1.7K 0 3

Предлагаш своя вид любов.
Каква ще бъде? Бурна? Смела?
На колко жертви си готов?
Ще влезеш ли със мен в тунела?

А там е страшно, знаеш ли?
Аз те съветвам да пропуснеш.
Понякога и ще боли.
Ръката ми дали ще пуснеш?

Любов до първата стена,
приключила с горчива сричка.
Не искам, с белег от вина,
роден от глупава привичка.

 


Така че по-добре върви!
Вземи сърцето си и бягай!
Не се обръщай! Забрави!
Пореден грях  недей си слага!

А аз ще продължа в нощта –
без сълзи, без излишна драма,
сред страст и сляпа суета.
Любов за мен отдавна няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Кашукеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво стихотворение,Лили!
    Няма да те подмине Любовта,мило момиче!Вярвай!
    Поздрав сърдечен!
  • Любовен стих препоръка към даден субект.
    Предпоследния ред не ми се вписва особено, но това си е мое мнение


    Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си.
    ---
    Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта.

    Мисли за любовта от Петър Дънов
  • "Любов за мен отдавна няма."

    Хм... Сигурно се крие някъде за това ти се струва че я няма. Все някога ще изскочи от някъде.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...