Видях
Видях в очите ти прохлада,
като тихия студен ветрец.
Душата ми, гори на клада,
и моля се на вечния светец!
За две души еднакви, негде на земята!
Нека слеят се в една,
Да усетя мир в душата,
Да усетя, точната за мен жена!
До мен си, с усмивка до захлас
И знам, че не може да си моя.
Обърнах и световният атлас.
За теб, и за душата твоя!
Видях в очите ти едно.
Хлад, от бремето ранливо.
Оставило в душата ти петно,
и сърце окато кехлибар ронливо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никалас Борисов Всички права запазени
