Видях в очите ти прохлада,

като тихия студен ветрец.

Душата ми, гори на клада,

и моля се на вечния светец!

За две души еднакви, негде на земята!

Нека слеят се в една,

Да усетя мир в душата,

Да усетя, точната за мен жена!

До мен си, с усмивка до захлас

И знам, че не може да си моя.

Обърнах и световният атлас.

За теб, и за душата твоя!

Видях в очите ти едно.

Хлад, от бремето ранливо.

Оставило в душата ти петно,

и сърце окато кехлибар ронливо.