Видях в очите ти прохлада,
като тихия студен ветрец.
Душата ми, гори на клада,
и моля се на вечния светец!
За две души еднакви, негде на земята!
Нека слеят се в една,
Да усетя мир в душата,
Да усетя, точната за мен жена!
До мен си, с усмивка до захлас
И знам, че не може да си моя.
Обърнах и световният атлас.
За теб, и за душата твоя!
Видях в очите ти едно.
Хлад, от бремето ранливо.
Оставило в душата ти петно,
и сърце окато кехлибар ронливо.
© Никалас Борисов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
