12.03.2017 г., 21:58

Видях!

566 0 2

Видях слънце под снега.

Видях дъга, след дъжда.

Видях феникс с разперени крила, след пепелта.

Видях роза, копнееща за дъжда.

Така както след тъгата идва радостта.

Видях усмивка, заради малките неща.

...усмивка пораждаща надежда....

Видях радост от любовта.

Видях мъглата, сивотата, а след тях и светлината във душата.

Видях росата, блестяща по листата.

Видях пеперуда танцуваща из цветята, като луда.

Видях се да вървя из сивотата и светлината.

Видях двете лица на живота.

Видях и знам,че дъжда, който ни окъпва ни кара да растем.

Видях и знам, че след него винаги грейва светлината.

Видях и знам:

няма само мрак, но той е там, като знак,

за наш урок, колкото и да е жесток.

Видях и знам светлината е там в тунела

Видях и знам...

Вярвай и създай модела на утрешния ден,

за да може да блести той за теб и мен!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сидерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря
  • Видяла си точно това, което трябва да види всеки човек!
    Продължавай да се радваш на малките неща! Поздравявам те, Нина!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...