Mar 12, 2017, 9:58 PM

Видях!

  Poetry » Other
565 0 2

Видях слънце под снега.

Видях дъга, след дъжда.

Видях феникс с разперени крила, след пепелта.

Видях роза, копнееща за дъжда.

Така както след тъгата идва радостта.

Видях усмивка, заради малките неща.

...усмивка пораждаща надежда....

Видях радост от любовта.

Видях мъглата, сивотата, а след тях и светлината във душата.

Видях росата, блестяща по листата.

Видях пеперуда танцуваща из цветята, като луда.

Видях се да вървя из сивотата и светлината.

Видях двете лица на живота.

Видях и знам,че дъжда, който ни окъпва ни кара да растем.

Видях и знам, че след него винаги грейва светлината.

Видях и знам:

няма само мрак, но той е там, като знак,

за наш урок, колкото и да е жесток.

Видях и знам светлината е там в тунела

Видях и знам...

Вярвай и създай модела на утрешния ден,

за да може да блести той за теб и мен!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сидерова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря
  • Видяла си точно това, което трябва да види всеки човек!
    Продължавай да се радваш на малките неща! Поздравявам те, Нина!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...