4.11.2016 г., 13:46 ч.

Видях ги 

  Поезия » Друга
351 1 3

Пристигат, кат' буйни коне –

цвилещи, тропащи с копита. 

Навсякъде – със своята свита. 

Да бяха направили нещо поне, 

 

късче хляб – мирно небе, 

шепа вода – спокойно море, 

имената им вечно да помня! 

Не боята – червена и синя. 

Дъждът я отмива! 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??