Видях те в сълза,
изгубена край пътя.
Друг път в роса
обсипала тревата.
Понякога в съня,
в ъгъла - на твойто място.
Не питаш нищо,
не говориш, татко,
ала ме гледаш -
топло, нежно.
После се усмихваш
и си тръгваш.
© Светлан Тонев Всички права запазени