3.12.2007 г., 10:11

Видяно

716 0 18

На билото на тази планина,

дали това е краят на  света,

дали е нечовешки самодиво,

аз мисля, че е приказно красиво.

 

Там ветровете нощем се прибират,

говорят си и тъжни звуци свирят.

Там облаците билото завиват,

оглеждат се, но никой не намират.

 

Звездите там свободни са да плачат,

една със друга тайно се  закачат.

Луната будна е и осветява,

очите на Балкана заслепява.

 

И всичко е сакрално непознато,

и всичко е във песните възпято,

и всичко туй е казано отдавна,

преплитайки ръце - това е тайна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...