3.12.2007 г., 10:11

Видяно

709 0 18

На билото на тази планина,

дали това е краят на  света,

дали е нечовешки самодиво,

аз мисля, че е приказно красиво.

 

Там ветровете нощем се прибират,

говорят си и тъжни звуци свирят.

Там облаците билото завиват,

оглеждат се, но никой не намират.

 

Звездите там свободни са да плачат,

една със друга тайно се  закачат.

Луната будна е и осветява,

очите на Балкана заслепява.

 

И всичко е сакрално непознато,

и всичко е във песните възпято,

и всичко туй е казано отдавна,

преплитайки ръце - това е тайна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...