3.12.2007 г., 10:11

Видяно

710 0 18

На билото на тази планина,

дали това е краят на  света,

дали е нечовешки самодиво,

аз мисля, че е приказно красиво.

 

Там ветровете нощем се прибират,

говорят си и тъжни звуци свирят.

Там облаците билото завиват,

оглеждат се, но никой не намират.

 

Звездите там свободни са да плачат,

една със друга тайно се  закачат.

Луната будна е и осветява,

очите на Балкана заслепява.

 

И всичко е сакрално непознато,

и всичко е във песните възпято,

и всичко туй е казано отдавна,

преплитайки ръце - това е тайна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...