3 дек. 2007 г., 10:11

Видяно

714 0 18

На билото на тази планина,

дали това е краят на  света,

дали е нечовешки самодиво,

аз мисля, че е приказно красиво.

 

Там ветровете нощем се прибират,

говорят си и тъжни звуци свирят.

Там облаците билото завиват,

оглеждат се, но никой не намират.

 

Звездите там свободни са да плачат,

една със друга тайно се  закачат.

Луната будна е и осветява,

очите на Балкана заслепява.

 

И всичко е сакрално непознато,

и всичко е във песните възпято,

и всичко туй е казано отдавна,

преплитайки ръце - това е тайна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...