9.08.2022 г., 19:35

Виенско колело

1.4K 0 5

От векове се върти

колелото на живота.

И ... не спира.

Днес сме горе.  

Утре долу.

Вчера печалби и победи.

Днес загуби и фалити.

Вдругиден възход.

Последвал показен възторг.

След него крушение ново.

……………………………..

Само не бива да забравяме,

(за да не загубим Смисъла)

нужно ни е обичане първо.

И познание (съвсем мъничко).

"Пулсира във Вселената всичко."

Сърцето – ядрото на живота – също.

Ако искаш твоето да тупти по-дълго,

не е сложно – слез навреме от колелото!

Мераклии да се повозят на него много.

Земята те люлее! Не ти ли е достатъчно?

Постоянно…  И …. съвсем безплатно.

 

Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Достатъчно ми е, съвсем достатъчно.
  • Така е, напълно съм съгласна с теб.
  • Да, и уроците се усвояват чрез трудности. Те са задължителни тук, на земята. Казват, че колкото е по- извисена душата, с толкова по- трудни ситуации ще трябва да се справи.
  • Така е, Тони, малко неща може да контролираме. Обществените отношения и събития в много малка степен зависят от нашата воля. Важното е да не гледаме на живота като на панаир, където се предлагат кратковременни забавления и удоволствия. Животът на „юрюш“ /да съм като останалите/ ни лишава от търсене на предназначението, целта и смисъла на собствения ни живот. Казват, че душата, преди да се приземи /въплъти в човешко тяло/ сама избирала обстоятелствата, при които ще протече поредната ѝ реинкарнация. Всяка душа има различни кармични задачи, които умът трудно ги осъзнава. Чрез събитията, които ни се случват, усвояваме необходимите уроци. Благодаря ти, че се поспря тук!
  • Гълсер, животът си е една въртележка, кръговрат и не е възможно да слезем, докато сме живи.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...