9.08.2022 г., 19:35

Виенско колело

1.4K 0 5

От векове се върти

колелото на живота.

И ... не спира.

Днес сме горе.  

Утре долу.

Вчера печалби и победи.

Днес загуби и фалити.

Вдругиден възход.

Последвал показен възторг.

След него крушение ново.

……………………………..

Само не бива да забравяме,

(за да не загубим Смисъла)

нужно ни е обичане първо.

И познание (съвсем мъничко).

"Пулсира във Вселената всичко."

Сърцето – ядрото на живота – също.

Ако искаш твоето да тупти по-дълго,

не е сложно – слез навреме от колелото!

Мераклии да се повозят на него много.

Земята те люлее! Не ти ли е достатъчно?

Постоянно…  И …. съвсем безплатно.

 

Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Достатъчно ми е, съвсем достатъчно.
  • Така е, напълно съм съгласна с теб.
  • Да, и уроците се усвояват чрез трудности. Те са задължителни тук, на земята. Казват, че колкото е по- извисена душата, с толкова по- трудни ситуации ще трябва да се справи.
  • Така е, Тони, малко неща може да контролираме. Обществените отношения и събития в много малка степен зависят от нашата воля. Важното е да не гледаме на живота като на панаир, където се предлагат кратковременни забавления и удоволствия. Животът на „юрюш“ /да съм като останалите/ ни лишава от търсене на предназначението, целта и смисъла на собствения ни живот. Казват, че душата, преди да се приземи /въплъти в човешко тяло/ сама избирала обстоятелствата, при които ще протече поредната ѝ реинкарнация. Всяка душа има различни кармични задачи, които умът трудно ги осъзнава. Чрез събитията, които ни се случват, усвояваме необходимите уроци. Благодаря ти, че се поспря тук!
  • Гълсер, животът си е една въртележка, кръговрат и не е възможно да слезем, докато сме живи.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...