Животът ми е виенско колело игриво,
върти ме безспир, докато изпадна в несвяст.
Ту надолу се спуска стремглаво, закачливо,
ту нагоре яко излита с буйна страст.
Животът ми е виенско колело. Устремен
стоиш ти долу сред тълпата.
Отправил погледа си ястребов и търсещ мен, събираш в шепи чудесата.
Животът ми е виенско колело. Студен
дъжд и ледени тръпки изпълват ми душата.
Ту бури, виелици бушуват всеки ден.
Ту вяра и надежда изпълват сърцата.
Животът ми е виенско лудо колело.
Тук поря дните смело с порив див.
Стоя скована или отлитам с птиците на юг.
Предпочитам аз живот щастлив.
© Виктория Милчева Всички права запазени