Вихър
На една невъзможна любов!
Недей прогонва вятъра,
той в косите ти да се разходи иска.
Това е моят вятър.
Харесва ли ти, мила!?
Чудно колко си красива!?
Като мъничко дете
си ти така игрива.
А аз съм твоето момче.
Не ми се плаче днеска, ама никак,
целува ми се - искам да съм вихър.
Да бъда ходещият вятър по твоето тяло,
ти в мен и аз в теб, сякаш сме цяло.
И сякаш всички стихии укротихме,
Слънцето и Луната помирихме!
Ах, как ми се обича днес!
И ето нося ти вест,
че в света, така злочест,
един човек те обича,
един човек с теб след вятъра тича.
Иска да ти го подари,
в косите ти той да лети...
Чакай... днес не ми се плаче, ама никак,
искам теб, искам да си вихър!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никой Всички права запазени
