3.06.2007 г., 10:37

ВИЖ ПОСЛЕПИСА

1.1K 0 6
Градината. Дървото. Плодът. Змията.
И онези двамата с тях.
Грях!

Да, но без тях
нямаше да има ДвамА.
Щяха да са просто евата и адама.

Привиждам ги.
Завиждам им.

ПОСЛЕПИС

(Yскам тE днеS)

кажи го,
няма гръм да те

у-ДАРИ, я!

 (чакай снимка)
((но първо трябва да я направя хубава))
(((като мен)))

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само да си довърша мисълта:

    Пепи, за Леонардо-то... не знам... не просто благодаря, ами направо МЕРСИ !!!

    Дари...

    Люси, скоро не съм ти гледал снимките, трябва да отскоча!
  • Абе...
    Имам к'во ощи да рикъ, 'ма съм на раута (работа).
    Още една - много голяма - за по-малката (неспокойната) фея.
    Доскоро
  • хубав! < Туй ще го запомня. Благодаря!
    шега < Аз пък бях сериозен.
    имъничкопоразвълнуван

    Ще ме зарадваш, ако продължиш да пишеш както се случи.
    Не че си длъжна да ме радваш де...
  • '''' - туй са ти апострофите. Извадих ги да ги анализирам малко. Засега установих, че са четири.
    Та какво искаше да ме питаш?
    Аз пък щях да те питам, четеш ли есета?
  • Уаууу!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...