Вик

17.12.2008 г., 7:16 ч.

Поезия » Философска

658 0 2

Всеки бърза, с лакти бута
и върви напред докрай.
Бърза да натрупа вещи
и пари, пари безкрай.
- Майко, спри се, усмихни се!-
тихо чува най- подир.
- Ти децата погали си
и приятел им стани.
Вещите не ще да стоплят,
детско мъничко сърце.
Как в живота си самичко,
то ще порасте?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вик

Искате да прочетете повече?

Предложения