17.12.2008 г., 7:16 ч.

Вик 

  Поезия » Философска
498 0 2
 

Вик

 

Всеки бърза, с лакти бута

и върви напред докрай.

Бърза да натрупа вещи

и пари, пари безкрай.

 

- Майко, спри се, усмихни се!-

тихо чува най- подир.

- Ти децата погали си

и приятел им стани.

 

Вещите не ще да стоплят,

детско мъничко сърце.

Как в живота си самичко,

то ще порасте?...

© Гергана Спасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??