Всеки бърза, с лакти бута
и върви напред докрай.
Бърза да натрупа вещи
и пари, пари безкрай.
- Майко, спри се, усмихни се!-
тихо чува най- подир.
- Ти децата погали си
и приятел им стани.
Вещите не ще да стоплят,
детско мъничко сърце.
Как в живота си самичко,
то ще порасте?...
© Гергана Спасова All rights reserved.