yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
6.04.2017 г., 11:03 ч.

Вик 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
348 0 8

Грешната аз, защото те обичам.

Престъпната аз, на любов сама се осъдих.

Оная суровата, парливата.

Обич ли или самота?

Не съм лъгала, само скрих от тебе обичта.

Оная тръпнещата, изгарящата.,

огнената любов, която ме плени.

Млад си ти и не ти е известно

внезапно чувство, непознато, горещо.

А може би те обичам, детето  в мене силно ридае.

Вик превърнат в зов, сърцето ридае,

а мисълта се рее.

Любов силна изгаряща,

но истинска,

от умора премаляла.

Вик и очакване.

Стон и проплакване.

Аз те чакам, а ти се върни.

Грешната аз, осъдена на бавна смърт.

оскъден живот,

няма те,

радостта изчезна.

Вик спонтанен,

надежда, очакване и вяра

и толкова много любов.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Силве за коментара
  • Изключително усещане!!!
  • Благодаря ти Младен за коментара
  • Любовта не може да бъде ограничена нито с годините, нито с телата. Тя е чувство, което свързва и най-отдалечените точки на вселената чрез един нечут, но непреодолим зов. Ти си трубадур на любовта, Йонка. Много пъти съм го заявявал. Възпявай я, докато Бог ти дава сили за това!
  • Благодаря Еси за коментара
  • "на любов сама се осъдих..."
    Колко е вярно това - когато човек обича е така. Поздравления, Йонче!
  • Благодаря Гавраил за киментара
  • "онази тръпнеща,изгаряща,огнена любов..."
    Много красота има в тези думи за които заслужаваш адмирации.
    Браво!
Предложения
: ??:??