Вик
Внезапно притъмня като във нощ –
далече бях от Теб, така далече.
Студът прониза ме до кост,
водата черна ме повлече.
Душата ми в конвулсия се сви,
смъртта ме лъхна с полъх бавен,
останах със единствен вик,
безгласен вик в сълзи удавен.
От кръста Светлината ме покри
видях Исус на смърт предаден,
видях как мракът се разби,
в спасителния кръст преславен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
