ВИК НА ОТЧАЯНИЕТО

Разделят ни ежби

и дребни вражди...

Не са безметежни

и нашите дни!...

Настръхнал е всеки,

и злоба таи,

и търси пътеки

да те уязви...

На свойте успехи,

той малко държи,

намира утеха,

щом теб  натъжи!

Чрез своята злоба

той търси прогрес!

И в  късната доба

очаква зла вест...

Израснал със злото,

през злото върви!

Не пуща доброто,

във свойте среди...

Така ли ще бъде,

до нашия край...?!

Дори и „Отвъде”,

за нас няма Рай!

О, питам ви хора,

 какъв сме народ?!

Нима все в обора ,

ще бъди ме гот?!

Все тъй ли ще бъдем

делени на две?

И мъка ще въдим!

Нима  сме овце!?

О, трябва да тръгнем,

ръка за ръка,

Не злоба да въдим,

със лека ръка!

Това не ли сторим,

       аз вече разбрах!

За нашта Родина

аз мисля със страх!

Разделят ни, братя,

нездрави  межди...

И вечно ще патим,

от тия вражди!