SoLiS (Заличен)
7 3
23.06.2009 г., 21:19 ч.

Вик за безпомощност 

  Поезия » Друга
597 0 4

Преви глава дъждът. И не заплака,
потъна Юни в юлска жега без следа.
Дървета и поляни остаряха,
една ръка помаха... после спря.

По калните пътеки на небето
дъга от огън се разля, като усмивка.
Видял с очите си - безпомощни - човека,
от тази прелест се почувствал много ниско.

Почувствал, че животът си отива
във безкрайните минути тишина.
А вятърът боли като причина,
удавила последната сълза.
...


Звезда. 
Във нашивките на летния костюм,
посребрена с млечен път и недоспиване,
наградена с вечност за заслуги пред смъртта...

- Няма място за песимизъм - казал оптимистът
и отчаян се хвърлил от моста.

© Заличен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??