4.10.2017 г., 17:47

Вик за любов

1.3K 5 3

Запомни ме любящ... Запомни ме грижовен...
Запомни ме какъвто ме искаше ти!
Пази ме до теб... Поне като спомен,
макар да не съм вече в твойте мечти.

 

Обичам да знам, че нейде там се усмихваш, 
затварям очи и си точно пред мен!
Звъни във ума ми смехът ти нестихващ,
стоплящ  душата ми в мрачния ден
...

 

Обаждай се, просто така – да ме чуеш...

Или поне ми изпращай по ред или два...
В сърцето ми тягостна болка нахлува –
крещя за любов, а ме чуваш едва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Недялков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Наистина оценявам положителните отзиви!
  • Прекрасно е, Стамен! Безкористна, всеотдайна любов блика от всеки стих... А този вик за любов на финала е толкова вълнуващ! Тази жена май не осъзнава какво е изгубила... Поздравявам те! В любими.
  • Чух...
    Хареса ми!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....