Запомни ме любящ... Запомни ме грижовен...
Запомни ме какъвто ме искаше ти!
Пази ме до теб... Поне като спомен,
макар да не съм вече в твойте мечти.
Обичам да знам, че нейде там се усмихваш,
затварям очи и си точно пред мен!
Звъни във ума ми смехът ти нестихващ,
стоплящ душата ми в мрачния ден...
Обаждай се, просто така – да ме чуеш...
Или поне ми изпращай по ред или два...
В сърцето ми тягостна болка нахлува –
крещя за любов, а ме чуваш едва...
© Станислав Недялков All rights reserved.