Тази нощ не е обикновенна –
в къдриците и тъмен облак лази...
Луната в път лъчите си превръща,
по който вие своите талази,
мъглата на бушуващата Есен –
и този миг е песен,
а песента му –
миг.
В мигът човекът,
е човечен...
Но, то, е само миг –
не мит...
А вик –
за песен.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени