radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
25.11.2009 г., 15:33 ч.

Вила Тъга 

  Поезия » Друга
505 0 9

 

          

 

Отивам си. Ще трябва да приключа

с несретата на своето участие.

Но дълго боледувам от неслучване

и дълго после нещо в мене гасне.

 

Не мога да престана да те викам.

Не мога. И не мога. И не мога.

Но ехото се вцепени от стихване

в най-глухото и най-дълбокото.

 

Празнувам изгревите по здрачаване

и залезите лудо си приличат,

когато се задъхвам от мълчания,

когато вия после от заричане.

 

Но пусто е. И мислите ми побеляват

във зъзнещия сън недосънуван.

Студено е. В морето на забравата

безмълвните ми айсберги отплуват.

 

 

 

 

 

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??