Вила Тъга
Отивам си. Ще трябва да приключа
с несретата на своето участие.
Но дълго боледувам от неслучване
и дълго после нещо в мене гасне.
Не мога да престана да те викам.
Не мога. И не мога. И не мога.
Но ехото се вцепени от стихване
в най-глухото и най-дълбокото.
Празнувам изгревите по здрачаване
и залезите лудо си приличат,
когато се задъхвам от мълчания,
когато вия после от заричане.
Но пусто е. И мислите ми побеляват
във зъзнещия сън недосънуван.
Студено е. В морето на забравата
безмълвните ми айсберги отплуват.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
