25.05.2008 г., 16:41

Вина

752 0 1

 

Вина

 

Виновна ли съм аз кажи ми ти

Че тъй дълго бях самотна във живота

Но ето дойде и моят час

Появи се ти в живота мой

Дойде и помете всичко покрай мен

Забравих аз за всичко друго

И започнах да те чувствам тъй близо до мен

Душите ни се търсят

Душите ни се привличат

Не не те виня

Не няма вина

Аз исках малко

И то малко щастие за мен

И ето на то дойде

Искам да изтрия вината

Пред теб

Не съм виновна за нищо

                  Душата тупти тъй както за първи път и се чувствам подмладена

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...