25 may 2008, 16:41

Вина

  Poesía
756 0 1

 

Вина

 

Виновна ли съм аз кажи ми ти

Че тъй дълго бях самотна във живота

Но ето дойде и моят час

Появи се ти в живота мой

Дойде и помете всичко покрай мен

Забравих аз за всичко друго

И започнах да те чувствам тъй близо до мен

Душите ни се търсят

Душите ни се привличат

Не не те виня

Не няма вина

Аз исках малко

И то малко щастие за мен

И ето на то дойде

Искам да изтрия вината

Пред теб

Не съм виновна за нищо

                  Душата тупти тъй както за първи път и се чувствам подмладена

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...