25 may 2008, 16:41

Вина

  Poesía
751 0 1

 

Вина

 

Виновна ли съм аз кажи ми ти

Че тъй дълго бях самотна във живота

Но ето дойде и моят час

Появи се ти в живота мой

Дойде и помете всичко покрай мен

Забравих аз за всичко друго

И започнах да те чувствам тъй близо до мен

Душите ни се търсят

Душите ни се привличат

Не не те виня

Не няма вина

Аз исках малко

И то малко щастие за мен

И ето на то дойде

Искам да изтрия вината

Пред теб

Не съм виновна за нищо

                  Душата тупти тъй както за първи път и се чувствам подмладена

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...