May 25, 2008, 4:41 PM

Вина

  Poetry
750 0 1

 

Вина

 

Виновна ли съм аз кажи ми ти

Че тъй дълго бях самотна във живота

Но ето дойде и моят час

Появи се ти в живота мой

Дойде и помете всичко покрай мен

Забравих аз за всичко друго

И започнах да те чувствам тъй близо до мен

Душите ни се търсят

Душите ни се привличат

Не не те виня

Не няма вина

Аз исках малко

И то малко щастие за мен

И ето на то дойде

Искам да изтрия вината

Пред теб

Не съм виновна за нищо

                  Душата тупти тъй както за първи път и се чувствам подмладена

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...